автор: 3endaly

Потъвам в себе си и губя реални очертания.
Непрекъснато забравям защо се събуждам, какво искам от живота си, какво и кога съм яла за последно. Няма нещо, което да съм започнала и да съм го довършила. Не правя никакви усилия да бъда мила и сговорчива. Нещо в мен непрекъснато изяжда добрите ми намерения. Не мога да подредя мислите си в някаква логична идея, както дрехите ми са разхвърляни из цялата къща без избор на цвят и форма. Всичко, което си мисля, че искам да постигна, не е истинско. Не е истина, че съм пораснала. Не е истина, че се променям. Променят се само декорите. Липсват ми всички онези неща, които никога няма да изживея отново, дори да са разкъсвали сърцето ми, защото са ме карали да се чувствам опустошена, но и по-жива от всякога. Съществувам само физически. Гладувам емоционално. Опростявам нуждите си. Овладявам инстинктите си. Правя компромиси, от които нямам жизнена необходимост. Забравям смеха си. Същата съм като вчера, а съм по-далеч от себе си. Очите ми са други. Гласът ми е друг. Ръцете ми. Небето даже днес е по-различно спрямо слънцето.
Мастилницата се е счупила...