автор: Mojsei

Възхищението за мен е огледало,
собствения лик, което ми е дало
и в потоци от взаимна благодарност
тръгнахме по път на солидарност.

Таз емоция е пределно висша -
за Римоза тук специално пиша,
че дарих й аз спасение
в миг на страшно притеснение.
Тя до мен с разбиране застана
и в оракулско прозрение остана,
подарявайки ми своята душа лъчиста
на природа женска - ярка, чиста.
Изглежда малко вероятно,
но чувството е тъй приятно,
че чак главата ми се мае,
а словото ми в облаци витае.
Не! Над чувствата сме ние -
с воля тука път ще се пробие,
че така оставаме си богове
на съвременните светове…

В гнева на буйно възмущение
изригна очарованото възхищение,
посрещнато с женска простота,
превръщаща го в буйна красота.

Хармонията в диалога ни е пълна
и чудя се, че е възможно,
но щом в общуването ни покълна,
не трябва да допуснем нищичко тревожно.
В противен случай ще се мъчи,
а тя живее от лъчите,
които всеки ще излъчи,
щом срещнат се с разбиране очите.


Възхищението е фино нещо,
което иска отношение вещо,
защото всяка немарливост еднозначна
ще бъде грешка неудачна.


В хармонията на нашата взаимност
отсъства пламък на интимност,
но лумнат ли в единство чувства,
ще сътворим изящните изкуства
по пътя на чаровното приятелство,
познаващо закона на ваятелство.