Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Nela
Днес: 0
Вчера: 2
Общо: 14146

Онлайн са:
Анонимни: 851
ХуЛитери: 0
Всичко: 851

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаСутрин. Кафене. Жена. И две реалности.
раздел: Разкази
автор: mai4ka

Тя гледаше през прозореца. Искаше и се да плаче. "Всичко е така безнадежно…" И този дъжд. Не спря да дрънчи. Небето се е продънило като душата и. Ужасен ден. Беше сигурна, че я очакват само неприятности.
Мислеше за снощи: "Ама че глупава ситуация!"
Цели четири часа вися в нета да Го чака.
А се обади само един досадник, неспиращ да дрънка за себе си. Колко е прекрасен. И как вчера разкарал едно момиче. Глупаво било момичето. И нагло. И невъзпитано.Той разбира се бил "тактичен" и не и казал. Само я светнал, че е лош и не е за нея. " Ама че простотия! Да пукне дано! Да се удави в самолюбието си мизерника!"
Хората от съседните маси я загледаха с неодобрение. Май беше почнала да съска на глас. Ама какво и пука…
Оня Нейния снощи… като влезе, постоя петнайсетина минути и като я видя, че е там веднага излезе. Сакън да не го заговори… "Ами да. Даже не иска да поприказваме вече. Сигурно си мисли, че съм глупачка. И нагла. И невъзпитана. Нали предния път ми каза, че се чувства лош. Верно съм тъпа! Как не съм се сетила по рано? Аз си мисля, че му е приятно с мен, а той гледал да ме разкара. Поне едно здрасти да беше казал… Ей тъй! Щото се познаваме. Идиот! Никога повече няма да му се обадя! Никога! Никога! Никога! И…"
Някой я побутна по рамото.
- Билетчета за късмет?
- Какъв късмет, бе? Той късмета по хората ходи. Не по
глупаците. Опитай на друга маса!
Старецът я изгледа продължително и отмина.
След няколко минути вниманието и беше привлечено от младеж, който шумно се засмя, прегърна дядото и щастлив хукна нанякъде.
Огледа се. Сподели завистливите погледи на хората около себе си. " Тъй ще е тя… А който си няма късмет…"

И тоя дъжд. Как не спря да дрънчи?


…………………………………………………………………………....


Тя гледаше през прозореца. Усмихваше се унесено. Очите и блестяха. Навън дъждът ромолеше и сякаш дочу песен. Беше сигурна, че днес ще и се случи нещо хубаво.
Мислеше за снощи: "Ама че смешно се получи…"
Цели четири часа вися в нета да Го чака.
Кой ли не се обади! То не бе свалка! То не бе чудо! Как пък един не пропусна да и каже, че е прекрасна, умна, единственна, красива… Онези "другите" бяха толкова мили. " Да ми е жив и здрав фен клуба! Хахаха…" Засмя се с глас.
Хората от съседните маси я загледаха с любопитство. По лицата им заразцъфваха усмивки.
Тя малко се смути. Но само за момент.
Сети се как Той влезе в нета, почака петнайсетина минути и си тръгна. Отново се разсмя. " Ех… Злато такова! Колко е суетен само! Иска все аз да го търся. Кой го знае сега… как се чуди с гого съм говорила и защо не съм му се обадила. Вероятно е влюбен в мен! Иначе нямаше да му пука кой кого търси и щеше да се обади. Дете такова! Ще му се обадя и…"
Някой я побутна по рамото.
- Билетчета за късмет?
- О! Да! Искам това. Може то да е хубавото, дето го чакам днес. - Изтри сивата лентичка и пред очите и замига печалба от петстотин лева. - Хахаха… Знаех си! Знаех си!
Ухили се щастливо. Целуна възрастния човек, който и продаде билетчето. Прибра си го грижливо и хукна нанякъде.
Така и не видя завистливите погледи на хората около себе си. Мярна само възхитеното кимване на човека, усмихнал и се пръв тази сутрин.

И този дъжд. Как пее само…


Публикувано от BlackCat на 03.10.2005 @ 21:03:01 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   mai4ka

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 3


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Лопата218
автор: nickyqouo
384 четения | оценка 5

показвания 8308
от 125000 заявени

[ виж текста ]
"Сутрин. Кафене. Жена. И две реалности." | Вход | 7 коментара (17 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Сутрин. Кафене. Жена. И две реалности.
от vui4o на 03.10.2005 @ 21:45:04
(Профил | Изпрати бележка)
Да се пазиш,че всякакви ги има в нета.И влязъл ,не влязъл, давай го с усмивка)))))


Re: Сутрин. Кафене. Жена. И две реалности.
от angar на 03.10.2005 @ 22:02:03
(Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg
Ех, този дъжд, как пее и дрънчи само!
Великолепно е, Маичка!
И хубаво написано, и интересно, и поучително!
Само дали двете реалности са за една и съща жена, или на две жени са се случили двете сходни, но възприети по различен начин реалности?


Re: Сутрин. Кафене. Жена. И две реалности.
от libra на 03.10.2005 @ 22:03:27
(Профил | Изпрати бележка)
симпатично )


Re: Сутрин. Кафене. Жена. И две реалности.
от eola на 03.10.2005 @ 22:10:39
(Профил | Изпрати бележка)
за пеещо-дрънчащия ни живот!


Re: Сутрин. Кафене. Жена. И две реалности.
от Kam4ito на 03.10.2005 @ 22:51:17
(Профил | Изпрати бележка)
ihaaaaaaaaaaaa:)BRAVO!!! otli4no napisano:) i az otdavna si mislq da napi6a ne6to podobno,6tot i az vse 4akam kato kukuvica v neta i to4no v4era mi se slu4i sy6toto- 4akah 100 4asa i nai-nakraq princyt ne blagovoli i zdrasti da kaje. GYZ!
POZDRAVLENIQ!!!


Re: Сутрин. Кафене. Жена. И две реалности.
от cefuleSteven (cefulak@abv.bg -реален е) на 04.10.2005 @ 18:10:26
(Профил | Изпрати бележка) http://cefules.net/
Много, много повече са реалностите във виртуалната действителност, ако съществува виртуална действителност. Твърде аморфна е, личната идея в която опитваш да откриеш самоидентификация, път нагоре по себе си постепено се разтваря във всеобщата. В Милтиплиното Его на всеобщото, образите се размиват, губят реалност и разбира се има много такива на които им е много угодно, защото сега е момента да се изрисуват такива каквито действителността никога не ги е дарила да бъдат.
А героинята ти търси истината, вярва. Бива ранена, преодолява се и в крайна сметка ще открие може би търсената реалност, а ако не я открие ще я създаде.

Много хубава тема си захванала, намерила си подходяща форма и удачни изразни средства.

Поздравявам те.


Re: Сутрин. Кафене. Жена. И две реалности.
от lo на 04.10.2005 @ 20:44:30
(Профил | Изпрати бележка)
аз се определям, като втория вариант :)
чашата наполовина пълна, бре :)