автор: mai4ka

Тя гледаше през прозореца. Искаше и се да плаче. "Всичко е така безнадежно…" И този дъжд. Не спря да дрънчи. Небето се е продънило като душата и. Ужасен ден. Беше сигурна, че я очакват само неприятности.
Мислеше за снощи: "Ама че глупава ситуация!"
Цели четири часа вися в нета да Го чака.
А се обади само един досадник, неспиращ да дрънка за себе си. Колко е прекрасен. И как вчера разкарал едно момиче. Глупаво било момичето. И нагло. И невъзпитано.Той разбира се бил "тактичен" и не и казал. Само я светнал, че е лош и не е за нея. " Ама че простотия! Да пукне дано! Да се удави в самолюбието си мизерника!"
Хората от съседните маси я загледаха с неодобрение. Май беше почнала да съска на глас. Ама какво и пука…
Оня Нейния снощи… като влезе, постоя петнайсетина минути и като я видя, че е там веднага излезе. Сакън да не го заговори… "Ами да. Даже не иска да поприказваме вече. Сигурно си мисли, че съм глупачка. И нагла. И невъзпитана. Нали предния път ми каза, че се чувства лош. Верно съм тъпа! Как не съм се сетила по рано? Аз си мисля, че му е приятно с мен, а той гледал да ме разкара. Поне едно здрасти да беше казал… Ей тъй! Щото се познаваме. Идиот! Никога повече няма да му се обадя! Никога! Никога! Никога! И…"
Някой я побутна по рамото.
- Билетчета за късмет?
- Какъв късмет, бе? Той късмета по хората ходи. Не по
глупаците. Опитай на друга маса!
Старецът я изгледа продължително и отмина.
След няколко минути вниманието и беше привлечено от младеж, който шумно се засмя, прегърна дядото и щастлив хукна нанякъде.
Огледа се. Сподели завистливите погледи на хората около себе си. " Тъй ще е тя… А който си няма късмет…"

И тоя дъжд. Как не спря да дрънчи?


…………………………………………………………………………....


Тя гледаше през прозореца. Усмихваше се унесено. Очите и блестяха. Навън дъждът ромолеше и сякаш дочу песен. Беше сигурна, че днес ще и се случи нещо хубаво.
Мислеше за снощи: "Ама че смешно се получи…"
Цели четири часа вися в нета да Го чака.
Кой ли не се обади! То не бе свалка! То не бе чудо! Как пък един не пропусна да и каже, че е прекрасна, умна, единственна, красива… Онези "другите" бяха толкова мили. " Да ми е жив и здрав фен клуба! Хахаха…" Засмя се с глас.
Хората от съседните маси я загледаха с любопитство. По лицата им заразцъфваха усмивки.
Тя малко се смути. Но само за момент.
Сети се как Той влезе в нета, почака петнайсетина минути и си тръгна. Отново се разсмя. " Ех… Злато такова! Колко е суетен само! Иска все аз да го търся. Кой го знае сега… как се чуди с гого съм говорила и защо не съм му се обадила. Вероятно е влюбен в мен! Иначе нямаше да му пука кой кого търси и щеше да се обади. Дете такова! Ще му се обадя и…"
Някой я побутна по рамото.
- Билетчета за късмет?
- О! Да! Искам това. Може то да е хубавото, дето го чакам днес. - Изтри сивата лентичка и пред очите и замига печалба от петстотин лева. - Хахаха… Знаех си! Знаех си!
Ухили се щастливо. Целуна възрастния човек, който и продаде билетчето. Прибра си го грижливо и хукна нанякъде.
Така и не видя завистливите погледи на хората около себе си. Мярна само възхитеното кимване на човека, усмихнал и се пръв тази сутрин.

И този дъжд. Как пее само…