автор: Mojsei

ПАЯЖИНАТА НА ЖИВОТА - 1
/Философия на можещите/


УВОД

Тук разкривам аз цената,
но и стоката представям.
Греховете стари на Ламята
няма само да показвам!

Себе си създай, човече!
Истинното знание ти търси,
че животът не изчаква вече -
идеологията душата ти мърси!


ИМАМ АЗ НЕКАНЕН ГОСТ

Имам аз неканен гост -
прагматичният човек.
"Вдигам - казва - с тебе тост,
да вървим през този век!"

-Но дали и аз желая
да те следвам в този път?
Предпочитам да не хая,
че добре съм в моя кът!

-Слушай, философе дървен!
Все над книгите стоиш...
Мислиш се за много умен,
а на практика мълчиш.

Аз ти казвам моя вот,
ти ще изпълняваш!
Ще започнем книгата "ЖИВОТ".
Над реалности ще разсъждаваш!

-Чакай! - мрънкам притеснен-
Ти какви ги наговори?
Аз съм вече примирен
и не ми се спори!

-Хайде, хайде, не унивай!
Дръж си чашата високо!
Виното си не разливай,
ще орем бразда дълбоко!

-Нещо май не те разбирам!
Как се пише за живота книга?
Пенсията редовно си прибирам
и окото ми не мига!

-Ех, какъв си ти приятел!
Нужна ми е помощта ти-
теб те искам за Учител
и трудът ще се отплати.

-Почвам да се колебая ...
Замисълът е чудесен!
Тръгна ли, не ще се кая.
Пътят няма да е лесен!

Демокрацията цена си има,
българинът плаща скъпо...
Деградацията живота взима,
затова той гледа тъпо.

-Да! С тебе съм съгласен.
Карай по-нататък!
Договорът ни негласен,
сключваме с увод кратък.

-Словото е днес обременено-
в плен на новата идеология,
самочувствието ми - притеснено,
ще отхвърля, тегнеща фразеология.

-Туй е супер прагматично-
почвам да го възприемам,
а пък изложението критично
за съвместен ориентир приемам.

-Имаш ум в главата,
щом от знание се интересуваш.
Затова сърби те и ръката...
Мислех си, че се преструваш.

-Философе, слушай малко!
Прагматичното не се разбира
и това е много жалко,
а в живота то извира!

-Слушам те с удоволствие,
че проблем поставяш:
знанието е също продоволствие...
Хубаво е, че не го оставяш.

В живота материален
имаме ний ново място.
Туй в процеса идеален
ще доказваме начесто.

-С тебе май, че се разбрахме...
Я, подай ми питието!
Философия хубава избрахме,
да се хващаме за битието!

ПРОБЛЕМЪТ

-Себе си нарече прагматик,
в търсене на битието ново
и в ролята на ученик,
преоткриваш верно слово?!

- Ще покзваме проблеми зрими,
даже да са сложни -
ще ги украсим с рими,
сочейки решенията възможни.

-И чрез моите беседи
ще показваме реалното развитие.
Няма да ги приподнасяме за Веди,
а ще ги изпълним с покритие.

Взаимността в аспекта нравствен,
днес е на световна сцена
и гласът й става властен,
че с години е градена.

-Днес процесите могъщи
водят към стихийните промени -
на човека те не са присъщи,
затова са нужни радикални смени.

-С Музата на радостта говорим,
по проблемите на битието ни ужасно
и когато мъката успеем да съборим
тя показва личице прекрасно.

ДНЕСКА СЕ НАДИГА НОВА СИЛА

-Идеологиите на конфронтацията умряха -
в свят размирен те растяха.
Днеска се надига нова сила,
що на своите създатели е мила.

Мистика, религия, глупост и лъжи -
ах, човека карат да тъжи...
Мними ценности поднасят,
вонята на Користта разнасят.

Има ли в света реална сила,
слово волно - буйна свила,
да издигне и човека да предпази
от коварство, що в душа му лази?

Секс, насилие и поток пари -
този огън в културата гори
чрез абсурдна, непосилна деградация,
користта развихряща в градация.

-Хей, приятелю, не ме забравяй!
Прагматика ти не изоставяй!
Аз съм твоята реална сила -
трябва тя да ти е мила!

Идеологията сегашна ще обърнем
и назад не ще се върнем -
ще творим човека прагматичен,
чрез делата си да е критичен.

НАСИЛИЕТО В ИДЕОЛОГИЧЕСКИЯ
КРЪГОВРАТ

Човекът, във безнравствена уплаха,
към ближния насочва своята заплаха -
ужасното в живота постепенно
наложи като нещо най-обикновено.

В този ужас избуява нова жажда,
а тя насилие ново ражда,
което над главите ни витае
и кара всеки да си трае.

Насилието разплита всякаква загадка,
че на интереса е пътека кратка,
а който иска да го разгадае
ще трябва много да ридае.

По тоз въпрос безкрайно се говори
и изкуствено по темата се спори,
че насилието е и в словесен кръговрат,
та идеите на разума да мрат.

Общуването днеска е конфликтно,
показващо че положението е деликатно,
а то изисква мерки спешни -
социалните единствено са днес успешни.

Теорията достига до предел,
практикът щом делата е поел -
той трябва още хора в тях да включи,
а не от интеграцията да ги изключи.

ИМА ДНЕС ЕДНА РЕАЛНОСТ

Има днес една реалност,
за която се говори срамежливо.
Зрее тя със своята фаталност
и това напомня настойчиво.

Туй не е словесно разсъждение!
Бие днес камбаната тревожна.
Поводът - човешко отчуждение,
правещо съдбата невъзможна.

Таз реалност - твърде сложна,
има измерение глобално:
с проблематиката й приложна
съществуването е фатално.

На световната арена хората-камбани
възроптават срещу грозна нищета -
не достигат даже обещавани банани,
сочейки, че туй е срамота.

Но надигнаха се хора-бомби
срещу хората богати
и видяхме всички катакомби,
дело на имотните-благати.

Песента на скръб, заупокойна
води към смирението набожно
и, макар че тя си е спокойна,
положението ще си остава сложно.

ПРАГМАТИЗМЪТ Е ХУМАННА СИЛА

-Прагматизмът е хуманна сила,
индивида като личност сътворила.

-Значи той е на човека същност,
на нормалния - присъщност.

-Става реч за цялостно развитие,
непознаващо словесното прикритие...

-Значи прагматизмът е наука,
водеща човека към сполука?

-Прагматизмът се развива на равнище,
даващо човешкото поприще..

-То е разделение на труда -
социалността тогава казва: "Да!"

-Щом пък разделението бледнее
и човекът, отчужден слабее.

-Разделението е технологическо,
но е също и икономическо!

-Забележката ти е уместна!
Не на всеки е известна.

-Собственост и технология в хармония,
дават социалната симфония!

-Собственост в смисъл "икономическо" -
лост за действие политическо!

-Забележката приемам с разбиране,
тя показва днешното насиране!

ТИ ЗАДАЧИ ПАК ПОСТАВЯШ!

-А историята човешка,
винаги била е тежка,
щом и поведението развратно
предполагало развитие повратно.

-Днешното ужасно време
носи пак такова бреме
и затуй с поглед в небесата
хората очакват чудесата.

-Сменят се довчерашните нрави,
но стихийно пак това се прави
и затуй решавам таз задача
предварително със смях да я оплача.

-Политици тука търсят слава,
но съмнителна си тя остава,
че прогнозите им грешни
бързо стават смешни.

-И на учените днес окото
търси да прихване злото
вместо, даже чрез сентенция,
да показва вярната тенденция.

-Затова аз всяка стъпка
проектирам в постъпка,
носеща в кръг нарочен
удари за нрав порочен.

-Днес от древните учения
хората извличат поучения
и в практическия им разцвет
от предците получават те съвет.

-В теорията предците са наивни,
но с това не са противни,
а мислителите днес я опошляват
и читателите развращават.

-Ти задачи пак поставяш,
и предишни думите не забравяш -
ще разкриваме чрез тях значимост
според тяхната реална приложимост.

-Ний сме още в предистория
на човешката история
и в съвременните катаклизми
аз съзирам избуяващи цинизми.

-Цялостта в развитието е идеал,
който е в тресавище от кал,
че зад лозунгите за превал,
срещаме поредния провал.

-Затова в общност с приятел
ще избегнеш удар на предател,
но съвременният прагматизъм
носи смело целия трагизъм.