Kein Stillleben
Ненатюрморт
Ерих Фриид
Както лежиш тук -
отворена
между мен и моята смърт
можеш да бъдеш едновременно
моята гибел и моят живот?
По близо до мен като моя -
ухаеща на теб и на мен.
Защото се присмиваме на Живота
ти можеш ли да се семеш сега?
Защото оплакваме Живота -
ти можеш ли да плачеш сега?
И можеш ли да се смееш,
през сълзи,
защото живеем и умираме?