автор: Redjo

Светъл лъч в бедната душа угасва,
лъчът - надежда - изгрявал някога залязва,
отива си в земята черна, с бурени обрасла,
в която всички някога ще легнем
и в дълъг вечен сън ще си подремнем.

Душа преминала в огън от лъжи, мъка и поквара
по пътя и проправен от някакви костюмирани гъзари
Душа, която крета редом с някакви бедняци,
с които вечно търси финикийски знаци.

И учели я нявга, че живял народ,
който тачел радостта и свободата,
а днес е вперила очи - антени
в кръгла маса с наредени някакви кретени.

И вярвала е нявга във учение,
че има край човешкото Мъчение,
но казали и после Боговете-
"Надежда всяка тука оставете"