Кости, животински кости.
Колко ли странно изглеждам,
клекнал в "Костницата" близо до Филиповци,
миришещ костите?
Излъчват странна,
едва доловима миризма.
Пипам черепа на една крава.
Не мога да си представя
нейните болки и мъки.
Не е и нужно.
По каменистата земя
има много символи
на смъртта.
Някои копанарки
идват тук,
за да събират "материали"
или "инструменти"
за своите дяволски дела.
Чувам гласа
на един женски призрак.
Гласът е старчески,
уродлив и някак си -
"нечовешки":
"Ветрове на болестта,
донесете гибел
на нещастниците, наречени
"мои врагове"!
Нека кръв покрие децата им,
нека домът им бъде изгорен.
Да бъде!"
Време е
да се махам.
Чувам също така
и озверелия гладен вой
на песовете...