(Избрани творби от литературното наследство на инж. Митко Чолаков)
Една вселена поетическа... и научно-техническа!
І. Аспектомат
Ах, какъв прекрасен апарат
за учебната ни техника
модерна!
Той нарича се аспектомат
и не иска чувства, ох, мизерни -
не, той иска да се мисли... Много!
Да, изисква да се прочете
(основно!)
книгата, написана от наша милост*,
дето всичко се описва живо,
образно
и с много тънък хумор....
Ех, ти, мой аспектомат,
прекрасен уред наш, чудесен,
аз посвещавам ти ей тая
бодра песен!
-------------------
* Вж. инж. Митко Чолаков (кандидат на техн. науки). Техниката и Творецът. Учебник за І курс на елекро- и механотехникумите (В лирически поеми и технически схеми), изд. "Модерна техника". Долна Диканя - Лондон, 1981 г. (претърпял до днес над 20 издания, вкл. и неустановен брой пиратски, преведен на англ., немски, ненски (езикът на ненците в Руската федерация), мордвински, фр., итал., исп., португал., молдовски, гагаузки, суахили, удмуртски)
ІІ. Киномашината плаче...
Киномашината плаче от болка,
стаена
някъде из електричните й вени...
И тогава онзи,
който има ум и усет,
лудо се озърта
и предчувства
как върви към залез
Битието...
................
Тази изящна творба, на която биха завидели и най-проникновените поети и сърцеведи, пред която естетът, пък и всеки читател с изтънчен вкус би сторил поклон, не е случайна! Както, впрочем, нищо от феноменалното творчество на инж. Чолаков не е плод на случайни обстоятелства. Тя е написана във времето, когато бъдещият инж. Чолаков (тогава студент задочник в МЕИ) работи като киномеханик в читалището на с. Долни Овраг, Провадийско.
ІІІ. Фазомерът и душата на поета
Във тоя свят невероятен,
разкъсван от любов и злоба,
аз винаги съм акуратен
и фазомерът ми е в джоба!
Какво ли с него ще измервам? -
ще кажете - ще мериш тока...
Не, погледът ми днес е вперен
и в красотата, и в... порока!
Да знаете, че ще ви "хвана"
с лиричния си фазомер,
ах, той е моята мембрана,
не фазомер, а... сърцемер!
Ще видя плюс и минус, фаза,
дали са кабелите в ред,
дали по тях тече омраза
или любюв... Какъв поет,
ще каже някой: "Жичкаджия,
какво си вириш ... фазомера!"
Млъкни, сърце, не съм от тия,
на себе си оставам верен,
отчитам ваш'то напрежение
и болките ви, ах, в душите ...
Уви, това е положението!
И, гледайте, да не сгрешите...
................
Съвременниците споделят, че поетът-инженер е изпълнявал това уж лековато и закачливо, а иначе дълбоко, прочувствено, разтърсващо творение в съпровод на акордеон (не на китира, както следва да се очаква...), но, въпреки тази смайваща подробност, тук ясно личи бардовската природа на инж. Чолаков. По същата причина (глуповатият според някои зложелатели и неприкрити завистници акордеон!) поетът-инженер не е допуснат на един фестивал на т.нар. "поети с китара" в гр. Драгоман - тогава видният поет Й.П. грубо стъпкал поетичната инженерска душа с баналната, позоряща светлото начало в човека, реплика: "Ти пък къде си се юрнал с тоя акорден, бе?! Ха-ха-ха..." Оставяме този долнопробен акт на измамно самодоволство без коментар...
Говори се, че по неведомите пътища (може би тайнствените пътища... на голямата поезия, на Поезията с главно "П"?!) тази много неприятна случка стигнала до ушите на самия Боб Дилън. "Ех, сподавено промълвил недостижимият Боб, де да можех и аз такива думи да кажа... Акордеон? Това е ... О, това би било ... революшън в моята музика... Глупаци! Неграмотни шибаняци!" И Боб гневно захвърлил недопушения фас марихуана, казвайки на продуцента си: "Веднага да ми намериш тоя инж. Чолакофф ъф Бългериа, страшно ми трябва! Ех, каква велика мюзик ще направим ние с него, хе-хе... Маке Love... У-хаааа..." Но в ония мрачни години на "Студената война" и непробиваемата "Желязна завеса" се оказало невъзможно Боб Дилън да установи творческа връзка с инж. Чолаков... Каква загуба за музиката, за поезията, за свободомислещото човечество! Преставете си, моля Ви, драги читателю, Боб с китарата (и с хармоничката) и инж. Чолаков с акордеона ... и с фазомер в малкото джобче на найлонова риза къс ръкав! Уви, съдбата решила срещата на двамата велики бардове да не се състои. И всеки от тях продължил по своя нелек път... И все пак, не е ли по-важно, че със своя "Фазомер" инж. Чолаков си остава най-втораченият в болките на човешката душа, в тайните на нашата същност "сърцемер" в храма на Изкуството?!