автор: Mojsei

Повика ме трогателно: "Ела!
Не се бави, тръгни сега!"
и скромността почувствах властно,
а тя роди желание страстно,
в което тя е толкоз земна,
единствено за мен - необикновена,
защото жива е: от кръв и плът
и иска да поемем в съвместен път,
с което е така решителна,
че казвам си:"О, тя е възхитителна!"
На чистотата, в любовта отдадена,
за мен от боговете е създадена
и носи всички добрини,
запазени от хорските злини…
В невинност винаги била,
на мен дарява ми крила
и смело тръгваме през мрак,
защото носим в душите злак,
а щом човек такъв залюбиш,
единствено ти злото губиш
и даже ако някой се страхува,
любовно чувство го лекува,
тъй както трепетът й ме достигна
и нежността в мен надигна.