автор: dima

Преди да му се насладя,
мигът взаимност се разкъса...
Когато си отиде,
душата сиво опустя...
Неизплаканата ми сълза
потъна някъде във теб-
за после...
Самотата ме заключи
във веригите на вечността.
Горещата вълна на спомените
удави ме в дъблокото
на мрачната надеждност.
И спрях да чувствам,
чакаща те в миналото ни...
Оставям те на времето-
да те забрави.
Защото аз не мога!