автор: 3endaly

Удивително е колко много неща могат да ти се случат докато четеш някоя книга, нечии други думи, нечия друга история.
Можеш да срещнаш себе си, собствените си позабравени спомени, добре скритите унижения, сгънатите на осемнайсет пожълтели детски мечти. Можеш да си поговориш с някой герой, който ти се струва достатъчно приятен за събеседник и достатъчно интересен за обект за наблюдение. Може и да се поядосаш на автора, ако е сложил не на място някои думи и те неестествено увисват в пространството на тишината като ябълки на клоните на палма. А понякога просто се възхищаваш на цялата чудна картина от мисли, дървета, звуци, цветове и аромати подредени с математическа логика, за да ти предадат съвсем преднамерено търсени усещания. Четеш и бавно се превръщаш в съвършено различен човек, отделяш се от себе си и гледаш отстрани живота си, понякога дори се самосъжаляваш като зрител на някоя тъжна пиеса.
Няма ли нещо безкрайно чисто в това да проливаш сълзи за собствените си неволи със същата болка, с която ги проливаш над нечии чужди?
От една страна е небето и безкрайното време извън теб, а от другата си ти като пресечна точица между мига и вечността. Колко е древна душата ти? Колко живота си изживял? Колко истории си написал с делата си? Колко думи си чул и произнесъл? Всяка следваща книга ще ти отваря нови хоризонти. Те от своя страна ще ти поставят нови въпроси. Ти си собствените си решения, защото отговори няма.