автор: usmivka

Може ли да седна до теб на този прозорец, днес ми се гледат отново облаците! Нещо не ми се работи, петък е, а нали знаеш който работи усилено в петък му умирал началника.
А моят е хубав човек, защо да го тръшвам усмъртен тъй млад едва на 50, нека си живее живота. Е, аз ще се жертвам за неговото благо и ще се въздържа от бачкане за някоя друга минутчица ще погледам през този твой прозорец! Няма значение, че ще е за малко, нали се вижда небето, слънцето ще се посмее на рамената ни, все някой топъл лъч ще ни погали по нослетата, и ще се облизваме на белите пухкави облаци, кой от кой по-сладък, нали са от захарен памук! За мен е този там в дясно! Виж какъв е тлъстичак. Хе хе, ама съм лакомийка. Ууффф, лепнала ми се е една муха на облачето, сладостта ги привлича. А, твоето как е, вкусно ли е? Я, при теб мухите даже са две,хе хе. Има повече мръвка, не е чесно! Извини ме, мляскам, днес си забравих обноските вкъщи под възглавницата. А може ли да си провисна краката надолу, свити не ми е удобно, на криво ми отива папкането, няма да съм тъй право-красна. И защо ми гледаш странно босите крачета!? Е, нека подишат малко, вярно миришат, като макарони на фурна, може би с повече подправки.., даа! Спокойно де, не ме дръж, няма да падна! Обещавам да не скачам от прозореца ти. Ако без да искам се подхлъзна, знай, няма нищо страшно! Хайде, защо забрави да мигаш, ти не знаеш ли, че мога да летя! Невярваш ли!? Повярвай! Мога да летя, по бърза съм даже от гугутката! Искаш ли да се стрелна сега? Ха ха. Неее, за къде да бързам!? Хайде, още мъничко тука до тебе ще постоя! Изяде ли си захаросания облак? Охо, моя отдавна го глътнах. Даже смогнах да си оближа пръстите и пръчицата на която стърчеше. Според мен, да ги оближеш е най-хубавото от цялото ядене, там остава есенцията на облъка, синевата му, дъха на теменужки, свежестта му. Погледни внимателно ще видиш по пръстите ти е останала капчица роса от него. Виж, нима не може да остане нещичко от един захаросан облак!? Може разбира се! Но защо се смееш? Нима не ти хареса облака? Твоя не беше ли вкусен колкото моя!? Да... да.. Харесвам, когато тези очи се смеят, харесвам, когато глъса ти звъни. Нима и ти можеш да летиш!? Брей, успя да ме изненадаш!
А сега ми разкажи за облаците, които видя от петъка нататъка, забавлява ли се, разпусна ли!? Как си, разкажи ми приятелю!? Разкажи какво видя, докъто без мен летя?