автор: vitsavia

Закусвахме рано.
В червено и розово.

Обичах, закусвах,
обичах, мълчах…
На свещи, набързо,
наивно, и двамата…
Със ябълки, с погледи,
с топла юфка…
Преяждах, подслаждах,
разяждах мълвата…
Изхранвах, дохранвах
гладът му на мъж…
И още на есен
дървета цъфтяха,
покрити с костилки
и печена ръж.
Закусвахме рано.
С бискивти и кифли.
На другата сутрин
закусвах сама-
предусет, лъжичка,
захарница със мравки,
огризки, изхлипване,
снопче писма…

Закусвахме рано-
на няколко глътки.
Набързо, неравно,
на крак, на шега…
Закуска, вечеря, обяд -
но за кратко-
в сервиз за закуска
и други неща…