автор: Krasi7

Поседни тихо, тихо до мене ти
погледни ме в очите примрежени.
Там ще видиш сърцето ми мъжкото
как се блъска и търси те.

Ще поискаш да питаш душата ми,
как самичка била е душата ми?
Ще я сложа тогава в очите ти
и ще видиш тъгата на дните ми.

Поседни до мен, поседни до мен
и тъгата ми, и тъгата ми
погали с ръка

Как можахме през тези години
да не срещнем душите си?
И сърцата да бият отделно,
да се търсим самотно и нежно.