автор: fightingone

Като Орфей свиря
на струните на живота смъртта
и пред красотата на света
и твоите очи, които управляват небето
имам само тъмни неща за казване.

Не забравяй, че внезапно
в онова утро, когато бивакът ти
бе целият мокър от росата и карамфилът
спеше върху сърцето ти,
ти също видя тъмната река,
която мина покрай теб.

Струната на мълчанието
е настроена на вълните на кръвта,
хванах звучащото ти сърце.
Къдрицата ти се преобрази
в тъмната коса на нощта,
белите снежинки на тъмнината
наваляха лика ти.

А аз не ти принадлежа.
Двамата просто се вайкаме.

Но като Орфей и аз мога
живота на струната на смъртта
и ми е синьо
твоето завинаги затворено око.