автор: Mojsei

Не те сравнявам с земята,
жадуваща напролет дъжд,
защото, в различие, чрез орача,
подменям теб и твоя мъж.

Направо виждам в теб земята,
приемаща блестящия ми плуг
и тъй запазвам теб - жената,
а себе си представям за съпруг.

Така избягвам всякаква мимикрия
на някаква предвзета аналогия,
робуваща на схемата позната -
еротиката да разкажа с тавтология.

Не те сравнявам с морето,
жадуващо в себе си реката,
защото, в различие, без сърцето,
подменям теб и твоя мъж.

Направо виждам в теб морето
в образа на приливна вълна,
връхлитаща ми в сърцето
и тръпнеща от мен сама.

Невинността, превърната в декларация,
не стига поривите чисти
и губи се усещане за грация,
защото няма извори лъчисти.