автор: usmivka

Защо ли да бленувам цветя!?
Родени шарени сред сивота!
Със замах един, насила взети,
намерили смъртта си в букети!

Превръщаме ги с усмивка в награда,
дар в замяна на целувка без пощада.
Чрез тях запълваме глупавя етикет.
Фасона за любов някакъв превзет!

Защо ли да рисувам аз мъртвите цветя!?
Не виждате ли, прегърнала ги е смъртта!
Нещастни, увити и положени в целуфан!
Тъй блестящо сте дали своя кръвен дан!

Все тъй нежни и красиви сте дори така,
незнам защо носите надежда в любовта!?
Простете, благородни сте дори в смъртта,
в нечий дар напускате с ухание проклет света!

За мен повярвайте отрязаният цвят,
е отрязана детска ръка, и носи хлад!
Извинете, мъртвите цветя ме натъжават,
Мъчно ми е, не ме радват и ощастливяват!

Странно, радва те букет мъртви цветя!?
Продължавам да поддържам възгледа:
"Заради красотата не бива да се мре!"
Напротив, зелен живота е за гледане!