автор: arbil

кога успях да си изгубя образа
и почнах май на тебе да приличам
полупрозрачни сме, донякъде еднакви
като пара сме, но натоварени
с различно електричество
тъжни ли сме
или се усмихваме
дъждът не радва много хора
но няма нищо друго което да измисля
загадъчно усмихната мечтая
какво ли ще е
ако някога се срещнем
неминуемо
ще има
мълния,
а после дъжд ще се излее
в любовни капки ще се стичаме
когато паднем, ще се слеем..