В прегръдката на полумрака,
Докосваш ме нежно със ръка,
Акорди нежни и неудържими,
Прииждат стари спомени любими,
танцуваме под музиката на страстта,
желание древно премрежва погледа!
Устните от сладки целувки упоени,
сетивата от страстта са замъглени,
Звездите по ярки стават от слънца,
диво пулсират преплетените ни тела
после нещо странно става между нас
студен и различен, дръпваш се тогаз!
Сякаш си друг, променяш се изведнъж
думите ти се превръщат в леден дъжд
и казваш ми спокойно със равен глас,
че никога не е имало любов между нас,
изричаш без да трепнеш: "Съжалявам,
така се случи,не исках да те наранявам!"