автор: Amar

Пресичам на червено
твоята улица
и ставам
пешеходец в нарушение.
Странно ли? -
в неделя няма движение.
Лесно е да те обичам на червено.
Първо те предизвиквам,
после те нарушавам.
Понякога те връзвам на възел -
рибарски.
И те разплитам с косите си.
Понякога пълня с тебе душата си,
празна от други...
и те нося. Като пръстен.
А ти си тръгваш
невъзможно мой
с всяко следващо мълчание,
в което оглушавам
и те мисля за утре,
когато розите отново ще са
кървавочервени
и пак ще кажеш, че съм единствена
в неделите ти,
а искам да съм и другите дни.
Подгонена от твоята неделя,
завивам те на всяка пряка
и забравям, че съм в нарушение
и не искам да те връщам на света,
крада те от хаоса на улицата
и те мамя в моите тишини,

ела да помълчим,
докато още имаме
за какво да не говорим.

Зеленото в очите ми
ще те отнеме,
когато искаш да си тръгнеш.
Ще пресека след теб -
и пак ще те обичам...
на червено.