автор: elfi

Имам толкова много неща да ти кажа,
но как да разголя душата си,
страх ме е...

Искам толкова много неща да ми кажеш,
но как да ги чуя, кажи,
щом не вярвам на думите вече...

Искам толкова дни да забравя,
толкоз нощи да скътам в хербарий,
да ги запазя за идната зима,
за да не ме е страх от студа й...

Искам тази преградна стена да съборя,
да изкрещя,че отново живея,
но как да го сторя, кажи ми,
щом ме плаши светът скрит зад нея...

Ще почакам да мръкне,
ще се скрия в нощта,
ще ти кажа неказаното,
ще ми кажеш нечутото,
ще забравя за дните,
ще скътам поредното листче в хербария,
ще разбия стената
и ще погледна зад нея.

А на сутринта ще я издигна отново -
за да не ме е страх.
И ще погледна в очите ти...