Слънчевият вятър разпръсква живота
както есенните листа на съмнението,
оставяйки чистите крилати мечти
да летят в синевата на Безвремието.
Сладката светлина на бели звезди
огрява островът на решението,
откъдето отлитат прелетни мисли
към синевата на Безвремието.
В очите топи се космически сняг
и осъжда погледа на усамотение,
а вътрешният взор се отправя с бяг
през синевата на Безвремието…