В пясъка на нашите постъпки
чуваме любовния им звън,
а това са общи стъпки,
що даряват ни омаен сън.
Този сън е нашето дихание,
багрещо с радост всичките ни дни -
в него е и мойто обожание,
очертаващо съвместните ни бъднини.
Във взаимната ни топлота
всеки себе си открива
като безконечна красота,
що с радост ни опива.