автор: bloodyfingertips

С благодарност на всички, които ни качиха по маршрута София-Варвара


Оставени сами в тълпата...
Или да се върна още по-рано
Четвъртък по обяд. Слънце, жега и червен пикап Mitsubishi, който спира пред кръчмето в центъра на селото. Излазваме от него малко трудно заради раниците и както сме си прашни от пътя се паркираме за по бира в сенчестия двор. Това се води сборния пункт на всеки July, както разбирам в последствие. Болезнено познатата физиономия, която виждам още преди да спре колата е на Добри - абсолютно неочаквана, но приятна среща с познат на познат от Варна. Три потни шишета на масата и ние още по-мокри зад тях. Половин час по-късно вече сме поели нагоре през тревите. 4+1. 1 е гълъб в кутия, 4 - сме тримата герои + Добри. Горе е най-вече трева до кръста. Всъщност единствените други неща освен тревата, които забелязвам са невъобразимите количества лято и 10ина човека, качили се преди нас. Усещането е малко странно, а и Славе и аз се чувстваме все още чужди на обстановката, затова намираме в плажа под скалата перфектното извинение да се измъкнем за малко от цялата суматоха. А той, плажът, проявява изключително гостоприемство, предоставяйки ни за безвъзмездно ползване цялото количество слънце, скали, водорасли и ята калинки, което има в наличност. Докато се разхвърляме, няколко камъчета контрабандно се свират в сака ми, но за тях по-късно. После идва Ина. Ина е голяма оранжева кърпа, лунички, зелени искри в погледа и шарена плажна топка. Техните са разведени, а тя ще учи народно пеене от есента. Така в игри и закачки минава час или повече, след това изчезва като калинките, които прелитат непрекъснато около нас. На плажа оставаме двойката, която заварихме още с идването (момичето се пече с леко скучаещ вид, а приятелят и лови раци) и Славе и аз, изгарящи дружно и блажено върху скала, която сякаш е направена само, за да стоят русалки отгоре и. Тъкмо когато сънят почти се е настанил до нас на горещия камък някъде изотгоре изскачат Иво и Чавдар и ни подбират на следобедно вечерни бири + шкембе. За срам на всяко себеуважаващо се морско селце цаца няма. Шкембето и то не струва особено, но подлютено с приятната компания и емоциите категорично се настанява на върха на личната ми класация и със сигурност ще си остане там дълги години. След доволния обяд/вечеря момчетиите забягват нанякъде, а ние, изоставени, но не и прелъстени оставаме на плаца като част от "почетната делегация" по посрещането на нови ентусиасти. Минава има няма час и ето, че пристига и втората половина от дружната ни тайфа. Поемаме и предаваме задължителни прегръдки за Привет и ги оставяме да пазарят, а ние двечките поемаме към Дървото, понеже наближава здрач. Уговорката е да се видим Горе. Заливаме пътеката със смях без изобщо да помисляме какво ще поникне от него догодина и едва се задържаме стъпили на земята. По някое време отбиваме в тревата да пишкаме. Задминава ни групичка, която малко по-рано съм мернала на центъра, но понеже нямат вид като да са от "нашите" не съм им обърнала внимание, затова и се учудвам, когато ни питат за посоката. Упътваме ги, шегуваме се нещо и ги оставяме зад нас. Двете сме вече горе, хората стават все повече и повече, а Иво, Петров и момичетата все още липсват. Онези същите с посоката пристигат и се настаняват точно до нас. Не им обръщаме внимание.
Вече е тъмно.
Оставени сами в тълпата...
Славе е разочарована и ядосана. Аз..аз чакам без да зная какво и прихващам малко нещо мрачно настроение от нея. Паля цигара. После още една. Трудно е - вятърът непрекъснато гаси огънчето. После още и още и още. Тези до нас говорят за Хималаите, Стайнбек, музика. Любе. И заради Любе подхващаме разговор. Тя е около 25, по-едра от мен с очила и красиви тъмни вежди. Мъжът до нея..може би има 30, дори повече, но моята преценка, определено е доста подвеждаща. Другият е около 40те и има проблеми с жена. Единият разказва, че живял във Варна. Дразни ме общото им излъчване, иначе личи, че са интересни, интелигентни хора. Може би, защото цял ден ми е нервно от многото емоции и електричеството във въздуха. Говорят ми на "колежката" или "PR-ът". Правя се на ударена и поддържам "разговора" само защото нищо по-интересно не се случва в момента. Огънят пуши към нас, наоколо се чуват китари. Отгоре са се надвесили най-безсрамните ексхибиционистично-воайорски звезди, които някога съм виждала, а в момента в който им писне да се показват и да шпионират устройват масови самоубийства в морето. После как да не си суеверен и да не вярваш в чудеса при такива гледки..Обаче облаците се оказват ревниви и за минути скриват цялото небе от жадните погледи, като за капак пускат в действие такова светлинно шоу, че всички наоколо едновременно започват да се молят на дъжда да чака до следващия ден. Оказва се много разбран.
Вечерта се изнизва ненадейно,като всяко приятно нещо, и след като сме станали свидетели на събуждащото се слънце и сутрешния му тоалет, продължаваме забързано към следващата лятна емоция.....изпитите,с невъзможно изгорели гърбове,раници пълни с камъчета и достатъчно материал за спомени,че да ни стигнат до следващия July.