автор: Mojsei

Движението е същност на морето
във форма на вълна,
която блъска се в брега, дордето
на пясъка разсее се сама.

Летят към мен -една след друга:
пенливи, страшни, ставащи гальовни,
а аз мечтая за съпруга,
мълвяща в мен слова любовни.

Вълните ме опиват в своя бяг,
напомнящи ми лъчезарната девойка,
която чакам на самотен бряг,
за да приюти поредната любовна двойка.

Брегът, обкичен с търпение,
поглежда към вълната безразлично
и провокира мойто настроение,
бушуващо с вълнение лично.

Пристига тя - в мен прелива
с талазите на приливна милувка,
която е така пенлива,
че спира, укротена с целувка.