автор: nevidima

умирам по малко
всеки ден
все по-трудно
отварям вратата
към бледото утро
с посинели клепачи
и тръгвам към нищото
което ме дебне
зад всеки ъгъл
понякога
сменям посоката
и умишлено
стъпвам накриво
а луната пропада
в очите ми
и пак съм същата
и се връщам
при душата си
скитница