Във паяжина тънка,нежна
висеше паяк тънкокрак
със сълзи плаче и нарежда
и молеше се Богу драг.
А мечтаеше си как ще хване
мушица вкусна,сочна,крехка.
Мечтаеше си още как
ще си направи пиршество
за нейно зло и собствено добро.
И както беше се унесъл
във кулинарни,трепетни мечти
изобщо се не бе усетил,
на себе си как клопчица скрои.
Оплете се с краченца тънки
във собствения си капан.
Проклинаше със ноти звънки
съдбата си и туй,че в живота си
не бил разбран.
Е!
Когато мислиш само лошо
и искаш покрай тебе всички да са зле,
не очаквай,че ще стане чудо
и само ти ще си добре!
И още!
За всяка зла душица
от собствена ръка плесница!