автор: estir

Плацента с първообраз на море
и шепот на беззъби топли миди,
заровени от пясъчни ръце,
дълбаят на душите си колиби...
А после се излюпват с вратове,
с чела и със хриле да оцеляват,
в ума им илюзорни светове,
неловко, но нахално пропълзяват.
Безчерепите риби ни корят,
за шумните ни и болнави кожи,
под люспите им тихичък смехът,
хайверите си хвърля да ни гложди.
Оформя се зърна и векове,
и крйници с ръкави и крачоли
и мелници за южни ветрове,
зародиши, прорязани с ножове....
И сънища с мостовете назад,
чиито вратове да ни отвеждат,
към дъното на мокрият ни свят,
постелено с рапани и надежди.......

....В палати на капризни богове,
над сушата - насилвана робиня,
превили сме ранени колене,
и вместо риби сме слуги любими