Любима, чуваш ли как вдигам ръце -
чуваш ли шума ...
Нима във всеки жест на самотния не се
заслушват безброй същества?
Чуй, любима, затварям клепачи
и отново е звук чак до теб.
Чуй, любима, отварям ги...
... но защо теб те няма.
Всяко мое леко движение оставя
следа в тази копринена тишина;
и най-невидимото вълнение набраздява
гладката повърност на хоризонта.
Поема ли си въздух се спускат
и се издигат звезди.
Ухания идват до устните ми да пият вода
и долавям ръцете
на далечните ангели.
Само теб, която мисля сега: теб
не мога да различа.
Из: Книга на картините