На есенния пуст бургаски кей
(познах я по цикламената блуза,
тъй еротично лепнала по нея!)
разхождаше се бавно мойта муза ...
В морето впила поглед замечтан ,
в уста с димяща тъничка цигара ,
в ръката с томче на Шатобриан .
Сюжетът бе като в картина стара .
Загледах се във профила и горд
тъга сърцето стегна ми , когато
в душата прозвуча познат акорд
от юни на отминалото лято .
Септември е ! Отново тъжен бриз,
косите ми нахално някак роши ...
дали не е предесенен каприз
едно да пийна ?(имам два-три гроша!)
И както подобава на поет,
случайно срещнал нежната си муза,
поканих я на водка и куплет ,
но тя отсече - Не ! Бутилка "Узо" !
Напълнихме, извикахме "На екс!"
и пихме жадно течността с кристали .
В мъгла потъна всеки мой комплекс ,
в безумна страст един на друг отдали !
На срещата ни гръмкият финал
бе пълна маса с потрошени чаши .
И изводът, сам себе си създал,
"Пазете всички музи - те са ваши !"