автор: Lesonir

Имаше Бог, древно съзнание, което в своята самота ритна маймуната от дървото и й подари разума и чийто гняв можеше да изпепели еднакво лесно планета, флот, че дори и цялата Вселена, и което с чест спаси човека, но за разплата му даде смъртта.
- Прие ли да унищожиш Земята и да избиеш рода човешки? - разнесе се висок, свиреп и мрачен глас, който със своята жестокост би могъл да надмине и Дявола.
- Да!
- Тогава, защо на монитора си виждам отвратителната синьо-зелена планета?
- Защото само Бог би могъл да се справи с хората! А аз НЕ СЪМ такъв! - гласът отекна в тишината на космоса.
- Е, и? Богове не съществуват!
- Това е нашата грешка…
Извънземният разпери ръце и се свлече с щастлив поглед. От тялото му се разля светлина - бяла до ослепителност. В този миг се роди Рая и за първи път не човек бе приет в него. Миг по-късно малкото свидетели не съществуваха.
От недрата земни се надигна древен гняв. Огромна, безплътна и невидима мощ се разля върху корабите на военния флот на Арктурий. Хиляди системи в един и същ миг прегряха и излязоха от строя. 928 хипердвигателя експлодираха едновременно, изпепелявайки петата планета и превръщайки я в облак от астероиди, които завинаги да разделят Марс от Юпитер. Арктурий загина, познал своята смърт отрано, но с една грешка - технологиите за математическо изчисляване-предвиждане на бъдещето се бяха заблудили. Човешкият род никога нямаше да достигне силата на военния флот на могъщата раса, дори хилядолетия след като изоставеше първобитието и заживееше в градове, но той си имаше покровител. Религиите никога не са това, което изглеждат. Имаше Бог, древно съзнание, чийто гняв можеше да изпепели еднакво лесно планета, флот, че дори и цялата Вселена. Но чиято любов пораждаше живот.
Имаше Бог - древно съзнание, което в своята самота ритна маймуната от дървото и й подари разума. Не друго, ами неговата обич научи маймуно-човека да работи с кремъка. Не друг, а той даде на хората огъня, златото и емоциите, а сега и смъртта. Сътвори твърде много, че да остави някаква планета да прати войските си да унищожат Земята. Но Арктурий сбърка в преценката си - хората след хилядолетия щяха да развият разума си и да се научат да контролират емоциите си, докато те не започнат да им служат като пътеводители към Рая. А Бог се погрижи да има Рай, защото бе самотен и през тази нощ прати смъртта на хората, както го бе сторил с врага (той бе създание на честта), отне им безсмъртието… така всеки след смъртта си ставаше част от неговата плът-съзнание.

***

- Сигурен ли си, че хората ще оцелеят без безсмъртието си? - тихо прошепна вятърът, който беше част от Бога-дракон (душата на Хриснас алн Форготън).
- Можеш да бъдеш сигурен. Ти умееш да виждаш бъдещето… Кажи ми! - прошепна небето - част от безкрайния дух на Джон-Неал-хабн-Хабит.
- Какво виждам ли?... Пред очите ми е светът и без да виждам мога да ти кажа каква е съдбата му. Ти даде на хората смъртта и това ги направи смели. Ти прати земния огън да разруши враговете им и с това им подари фантазията. Сега те имат смелостта да си представят бъдещето и са ограничени от времето, което е техния живот. Ще се развият много по-бързо от другите раси във Вселената и когато дойде денят, в който ще проумеят мисията си, те ще са готови.
- О! Ти знаеш каква е тяхната мисия!- възкликнаха клоните(Джон).
- Разбира се… само техният вид има силата да се бори с емоциите, които често вървят ръка за ръка с разума… само те биха могли да донесат мира на Вселенената.
- Да… Те ще са основите на една Земна Империя, която един ден ще стане Обединени Вселенски Светове. - това е мечтата ми.
- ЗИ или ОВС… името няма значение, защото ще дойде време, когато те ще носят в сърцата си мира и ще го раздават под всичките му форми. - прозя се Хриснас и настъпи нощта, защото неговата умора бе умора и за света.
- Само едно нещо раздира душата ми… Аз избих милиарди разумни същества, за да опазя землените, които едва сега започват да осмислят съществуванието си и да проумяват, че са способни да мислят за разлика от животните.
- Дори само мисията ти е достатъчно оправдание за извършеното. Техният път ги води към едни по-добри, бъдещи времена. Съдбата им е определила да дадат ЗИ и ОВС на Вселената. Само те могат да донесат мира, макар че много скоро ние ще станем свидетели как те ще водят безсмислени войни, ще убиват без причина, ще поробват и унищожават страни в името на вярата си, ще употребяват жестоки оръжия… Един ден те ще открият мира и ще поискат да го споделят с останалите космически разуми. Расите, които го отхвърлят, навярно ще бъдат унищожавани или поробвани, но такъв и пътят, който следва човечеството и накрая Рай и ОВС ще бъдат синоними.
- И все пак…
- Какво? - прекъсна го драконът. - Нима не си видял какво зло стори на Вселената разумът от Арктурий. Те изградиха огромна империя, но тя е Ад, защото в нея всеки се чувства в непрекъсната опасност. Дяволските им машини предвиждат бъдещето, но замъглено. Те избиваха бунтарите още от бебета, защото знаеха какви ще станат те. Това е жестоко решение на проблемите - ДЕЦАТА СА НЕВИННИ! - разгневи се Хриснас, в който се бе стаил огромен гняв към третата планета. - Кой знае колко грешни преценка на бъдещето са направили! Колко невинни са загинали! Ти спаси Вселената като я отърва от този глобален трън в петата й, наречен Арктурианска Империя.
- Аз разпраших този трън, но на каква цена! - възкликна Джон. - Честта ми донесе на хората смъртта!
- През този ден ти им даде живота. Арктурий щеше да изличи тази планета от Вселената.
Джон простена, но разреши на позитивните мисли на дракона да се излеят в душата му.
- Благодаря ти, приятелю! Благодаря, че отвори очите ми и ми вдъхна надежда. - извика той, видял бъдещето през драконов взор.
- Ти го заслужаваш… все пак ти даде на хората мечтите, а те бяха част от твоята плът.
- Без мечти за тях няма да съществуват бъдните дни.

***

Джон се усмихна и погледна в нематериалното си сърце, където бе Раят и с усмивка установи, че не е толкова лошо, че е донесъл смъртта на света. Той бе обрекъл човека на живот с безкрайни трудности, а го бе оставил безсмъртен, така че да се бори със съществуванието до края на времето. Сега живият скърбеше за мъртвия. Но поглеждайки в сърцето си Джон виждаше, че има само една тъга на тези в Рая - че хората, които са ги познавали и обичали, трябва да останат още на Земята.
С топлота в сърцето си той се спусна по коридорите на времето и пространството и където видеше човек нашепваше в ухото му:
- Аз донесох смъртта на света, за да може човек да пребори умората на живота и до отиде в един свят, където няма окови и необходимости, където злото е част от миналото, а човек чувства само радост и любов. Помнете хора, че сте от земята дошли и един ден ще бъдете върнати в нея, но това не е край, а просто финала на първата обиколка. След смъртта си ще откриете вратата за Рая и ще установите, че там е красиво. Не се страхувайте да станете част от плътта ми-съзнание. Аз ви дадох живота, чувствата, любовта, а сега и смъртта, но ще ви дам и други неща, които човек не може да открие преди да свали оковите на времето от плещите си, оставяйки материята зад гърба си.

КРАЙ