автор: Mojsei

Другите предпоставки



В няколко поредни публикации, по възможно най-краткия начин, показах философията, разбирана и разработвана като хуманен екзистенциализъм, посочвайки нейната роля на методология по отношение на литературата като цяло и, в частност, по отношение на художествената литература и на нейната Теория, играеща ролята на собствено методологическо равнище.
Ориентацията на читателя в постановката на въпроса за предпоставките на Новата Художествена Литература е сравнително сложна задача, но справянето с нея дава богати възможности за овладяване и на по-нататъшното изложение.

1. Светът е нов. Слизащите от сцената поколения завещаха на своите наследници един нов свят, а наследниците започнаха да го усвояват
и художествено да го възпроизвеждат като чудо, като мистерия, наситена с мистични същества и по този начин художествената литература предложи услугите си с това, че голяма част от авторите дадоха воля на абстрактния си волунтаризъм.
Появата на философия, която демистифицира общоформационния процес е отдавна назряла наеобходимост, на която отговаря издигането на философията на прагматичня човек.
Философията е трудна наука, но едно е да я няма и от нейно име да се правят
декларации, а съвършено друго е да обявиш философията като наука, след като вече си я разработил и си проверил възможностите й като инструмент на изследването и изложението.
Как публиката посрещна този факт? Със сдържано мълчание и кисели гримаси, затаяващи метаморфозите на многозначителното неразбиране...
За мен самият този факт си остава показателен за моментното състояние на процеса, но няма съмнение и друго - в някаква форма и по избрания от мен начин бе зададено методологическото равнище на литературата в лицето на философията на прагматичния човек.

2. Художествената литература е продукт на специализирана дейност в обществото, която си има определено място в общественото разделение на труда. Тази дейност, обособена в специфичен литературен процес, който се извършва при конкретни, исторически сложили се условия, изграждат субективната и обективната страна на цялостния роцес, ако той е изграден като такъв.
Отделният автор, като субект на литератулния процес, е негова предпоставка. А да си субект на съвременния литературен процес, означава, от една страна, да създаваш продукти, които, от друга страна, да получават реализация чрез пазара. В това отношение литературният процес има нови възможности.
Творецът на художествената литература, за да я създава като нова, трябва да познава логиката на обществения процес, а това очертава равнището на неговата методологическа култура. Но това не е достатъчно. Той трябва да притежава и професионална пригодност да създава литературни продукти с високо художествено-естетически качество. Но и това не е достатъчно. Нравствената изграденост на твореца е една основна предпоставка за неговата пригодност да се занимава с този вид дейност.

3. Съвременната литература има своя нова технологическа основа, която развива нови комуникативни възможности, а също така въвлича и много нови автори в литературния процес.

4. Създадената от предишните поколения художествена литература е предмет на изучаване и включване по подходящ начин във възпроизводството на литературния процес. В тази връзка развитие ще получи интерпретантното направление в литературата като път за запазване, съхранение и разбиране на съществуващите творби.

5. Създаваните текстове са поле на новата художествена литература, които се нуждаят от компетентна критика. Липсата на пъноценна критика говори за неразвит литературен процес.

6. Пазарът е мощен регулативен механизъм, поставящ на икономическа основа литературния процес и предпоставка за неговото изграждане и функциониране.

7. Свободата на словото, като предпоставка на Новата Художествена Литература, не се изчерпва с възможността да си говориш каквото си искаш, а, след като се говори с езика на необходимостта, той да се вплита в механизмите, творящи действителността.

8. Институционализирането на художествената литература чрез структури на гражданското общество е необходимост, която ще си пробива път.

9. Читателите, с техните художествено-естетически предпочитания, притежаващи свободата на избора, а тя има икономическа основа, са важна предпоставка за развитието на литературния процес.

10. Интердисциплинният характер на художествената литература задава сравнително сложния характер на нейната методоогическа основа, от една страна, чрез философията като обща методология, от друга страна, чрез Теорията на литературата, като собствена методоогическа основа и, от трета страна, чрез частните системно-структурни методологии, образуващи се във връзка с отделната литературна творба, на основата на естетиката.
Ситуативната системно-структурна методология, която използвам при анализа на литературните творби се образува конкретно въз основа на съчетаването на следните области на знанието: философия, политология, история, психология, етопедия, етопея, характерология, етика, естетика, социология, конфликтология, манипулативна педагогтика и др.
По-нататък ще покажа Теорията на лиратурата като нейно собствено методологическо равнище.