Исках да ти напиша "обичам те",
на морския пясък със клечка...
Вълните жестоко ме блъскаха...
и бурята после ме смачка...
Измислица всъщност - а толкова близка
до нашия тъй ненаписан живот
във които през хората яростно виках
и с лакти пробивах си път...
И някъде там те изгубих в тълпата..
Сред хорската глъч ти изгубих гласа...
И само в съня си все още се връщам
със клечка в ръка на брега...