автор: xxlogre

Тя идва отдолу, от ниското. Обитава старите изоставени мазета и дворове, крие се в сенките.
Дебне ни в засада зад вратата, под леглото, под масата. Просмуква се през порите на земята, стеле се като тежка мъгла. Въздиша от гробовете. Довява я вятъра от старите нужници. Постепенно приближава, нараства, уголемява се, изпълва цялото свободно пространсто. Вече я усещаме, задaвя ни, започваме да се озъртаме страхливо. И ненадейно ни сграбчва...