автор: PLACEBO

Откъс от романа, който пиша в момента


Из дневника на АЛМАДА, намерен в кораба


На 11.09.2001 г., когато стана катастрофата с Близнаците в Ню Йорк - та тогава от 10.09. нещо ми беше едно такова - потиснато - нали и МОИТЕ същества ми бяха казали дата 12 - чудех се какво ли ще стане. И се молех да не стават лоши неща. Въпреки че лошите неща са лоши от чисто човешка гледна точка. Чудех се дали на 12 няма да се видя с Нели. На 12 се срещнах с кума ми. Разговарях сериозно с него.
Но да се върна на катастрофата. Алмадеусците ми бяха внушили по-преди, че близо до Земята гъмжи от извънземни - от двата лагера - лагера на доброто и лагера на злото и всеки ден се водят страхотни борби. В Природата трябва да има равновесие - и ако има само Добро - как ще разберем, че е такова? Ако има само Зло, как ще разберем, че е такова?
Битката на 10 срещу 11.09 е била голяма. Добрите са се борили, образно казано - до последна капка кръв. Обаче Лошите победиха - временно - защото в момента най-големият им враг е собствената им съвест.
Четиримата от Алмадеус си заминаха веднага след катастрофата. Усетих го и аз - бях отпусната и ми беше тъжно. Единственото, което ме крепеше, беше Любовта ми.Опитах се да установя контакт с тях, но не се получаваше.Само веднъж долових един слаб сигнал някъде от огромно разстояние, че ТЕ ще се върнат скоро - на 20.09 вечерта да си направя молитва и ще ми кажат името на Петото същество. Защото с тях щяло да дойде още едно същество.

@@@@@@@

Снощи си казах Вечернята молитва, после Отче Наш. Отново слаб контакт, който постепенно се засили. Казаха ми, че пътуват насам. Забавят се, защото са станали случайни спасители на един звездолет от VII степен. Попитах ги - какво означава това? Те ми обясниха, че това е нивото, най-близо до Божетвеното и това бил зведолет, обслужващ тамошните души. Алмадеусците бяха много щастливи и радостни от постъпката си. Не горди - горделивостта е грях, нали..когато направиш нещо хубаво, трябва да си радостен и щастлив, а не да се гордееш със себе си.
Петото същество е с тях. Казва се Юван Мъдреца. (ударението е на Ю). То е изключително мъдро. Физическите ми представи за него биха били като за същество, което е изродено. То е много, много дребно на техния фон. То е толкова мъдро - че е нещо като Чиста Божествена Субстанция (ЧБС). Идва на помощ. Идват още такива същества, като него, с другите експедиции. Казват ми, че американците в никакъв случай не бива да отвръщат на удара с удар.Или поне да го направят, без да се дават невинни жертви. Било голям ад за душите, които преждевременно напускат физическата си обвивка. Защото това прераждане е загубено за тях. И трябва да си търсят нова обвивка. Имало още физически съществувания във Вселената, обаче тук, на Земята, най-бързо можело да се пречистят и да се качат на следващото ниво. Е, щом тука, на Земята става най-бързото пречистване, значи някъде в Космоса има и други места, където става един вид бавно пречистване? Или т.е. - има физическо съществуване на още места във Вселената?
Дали хората си задават въпроса с нарастването на населението на Земята - какво става с душите?
Казват ми, че броят на душите е постоянен, но трябва да се прераждат много, много пъти, за да се пречистят. Може би не на всеки съзнанието може да го разбере това. Не знам дали и аз напълно го схващам, поне се опитвам. Я да видим - броят на душите е постоянен, но населението на Земята са увеличава. Следователно, много душИ бързат да се преродят, за да се пречистят. Следователно, що населението се увеличава, то душите не успяват да се пречистят и отново се прераждат. Трябват им физически обвивки. Ако се пречистваха масово, това би означавало да отиват на следващото ниво - което не е физическо - т.е. населението на Земята нямаше да се увеличава, а щеше да се намалява. Такаааа. Само сега да не изпусна нишката. В момента, когато населението тръгне да намалява, значи е започнало духовното пречистване на душите.
Усещам в момента познатото напрежение в Третото око, май някой от моите Алмадеуски приятели иска да се свърже с мене.
Да... Казах си паролата и той ми я каза - беше Дивидко - енциклопедистът! Той ми каза, че Космосът е разделен на сектори - огромни по време (хм, не каза огромни по пространство! Доказателство за мене, което ми се потвърждава, че разстоянията се измерват с мерна единица време, а не с метри или техните производни!) Всеки сектор си има обитатели - души - в зависимост от нивото на сектора. Ние попадаме в покрайнините - т.е. нивото на елементарното съществуване на душите. Добре де, щом ми казват - покрайнините - значи все пак Вселената има край? Дивидко малко като че ли се обиди - влагали сме били различни схващания в понятието КРАЙ. Нямало КРАЙ - имало начало на нещо друго.
Да... когато майка ми почина, изведнъж като че ли някой ми наля в главата мисълта, че тя просто сменя начина на съществуването си - и че нейният физически край е начало на друг вид живот.
Мяй се въртя в кръг с разбирането по този въпрос. Напоследък вместо Довиждане или Чао, алмадеусците се разделят с мене с думите: Обичай!
Ами... обичам. Вече знам силата на обичта и любовта какви чудеса правят!
Пак се сещам за Близнаците в Ню Йорк. Как ще се пречистят душите, като правят такива неща, убиват невинни души! Къде е и имат ли въобще съвест?

@@@@@@@

Чудя се дали съвестта е най-големия съдник . Май че е така. От всичко можеш да се спасиш, но от съвестта си - не. Просто докато не се признаеш за победен. А това - да победиш себе си - означава - да се забравиш, да забравиш ЕГО-то си. В това се крие цялата Истина. Много трудно се схваща, просто изключително трудно. Ама.. трябва ли да се побеждаваш?