автор: diogen

Елеваторът ме спуска
        в недрата на Мадрид
Тръгвам на разходка
        с джобния си гид
без посока, без компас
    само за кураж съм с него аз

Завиждам на забързаните хора в метрото

къде отиват знаят, а за мен е тото,
в което ще спечеля тройка..., с лед (но голяма)
в евтин бар, почти на сухо...
...след което влизам в клуб с ИНТЕРНЕТ
изпречил се незнайно как отпред
    И пред кавишите дори пиян
от нетърпение съм завладян
и влизам в любимия си чат с адрес BG
знам, там животът си тече
съвсем по старому,както преди
с тази разлика ,да уточня нали
    бях там, но непознавах Маг
ни знаеше ме тя какъв съм маг
... бързо я откривам с другия и псевдоним
само че сега и аз съм "крими"....
...докато не заговорих в рими..
бързо тя разкри ме... и се скри
В миг изтрезнях,... Уви
от нея няма и следа
    каква беда....