 |  Най-хубавите неща
са откраднатите
с хитростите
на любовта.
Нейното идолоненаситно тяло
се храни с гръмки победи
и с тайни загуби,
готови да потопят и Арго.
Най-тъжните неща
са подарените
с щедростта на спечелил бог.
Ще бъда царица някога
- като изкупление,
но чужди очи не прощават
далече от Еа.
Аз съм златното руно,
но Язон
не вижда разликата
между геройство и похищение.
Той ми е брат
по присъда,
аз съм Колхида,
по рождение.
Публикувано от BlackCat на 20.09.2005 @ 22:10:58
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 5
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "Разкаянието на Медея" | Вход | 3 коментара (7 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Разкаянието на Медея
от copie на 21.09.2005 @ 00:42:49
(Профил | Изпрати бележка) | Добрият бог Еа
им даде даровете
някои ги похитиха
някои станаха герои
и всички
забравиха
Еа
щастлива съм да видя пак написаното от теб! :)))))))) |
Re: Разкаянието на Медея
от dafna на 21.09.2005 @ 15:25:54
(Профил | Изпрати бележка) | Древните истории не спират да ме провокират, за да си напомня, че нашият свят е стар колкото тях.
И от мен имаш много усмивки! |
]
Re: Разкаянието на Медея
от libra на 21.09.2005 @ 06:17:56
(Профил | Изпрати бележка) | | дафна, поздравления, това е много хубаво и издържано стихотворение! |
Re: Разкаянието на Медея
от dafna на 21.09.2005 @ 15:28:00
(Профил | Изпрати бележка) | Благодаря за щедрата оценка!
Трудното на хубавото е, че бързо остарява!
Поздрави! |
]
Re: Разкаянието на Медея
от Marta на 21.09.2005 @ 08:11:14
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | Най-хубавите неща
са откраднатите
с хитростите
на любовта.
-----------------
Най-тъжните неща
са подарените
с щедростта на спечелил бог.
дафне, поздравления за разкаянието, сетих се за един превод на тристесса, ще ти го пусна, ако не си го чела да го видиш, част от пиеса
Медея (монолог)
Страниците се разгръщат една
по една, късайки се. Тази история
я преживявам така, сякаш вече се е случила,
сякаш все още е. Трябва само да повторя
вече написаните думи, преписаните, сега.
От мен. Която съм сама. Ограбена. Отхвърлена.
Направих го само заради себе си. В това
определено сгреших.
Че не мога да се разпозная в никой друг, освен в теб.
Пълна идиотка. Луда. Неспособна да живее
по друг начин. Неспособна да си създаде нов
живот, ако този живот не е в теб. Стерилна. Изоставена.
Къде е героят, мъжът, вселената,
която обичах? Къде си ти сега?
Плачат върбите, стенат ранените кучета,
Небето се дави в мъртвия цвят на морето,
което ридае с всяка отдръпваща се вълна.
Ножът, къде е? Къде? – Кажи,
Никога не би помислил за това, нали?
Трябва да отделя моята кръв от твоята.
Трябва да отдела нечистата смес…
Къде е сега твоето семе?
Само земя и пръст можеш да оплождаш
Стомахът ти, инфектиран от новата курва ще разяде похотта ти
Белите ти целунати меса бягащи
от моите, вече познати
Сега се разлагат, изгорени от
моята ярост. Покрий трупа си,
мъжо, съпруже мой, мръсен
шибаняк безотговорно конте,
високомерно копие на смъртта,
наслаждавай се сега на новата си крава!
Гледай я и я обичай ако можеш…..
Не! Не я прегръщай! Спри!
Спри се! Върни се...върни се….назад...
Пак ще убия…върни се….аз…
Отново ще убедя дъщерите на Пелия
Отново ще убия брат си….аз….
пак ще те спася….моята сила
ще стане твоя…завинаги…..както винаги
Гледаш ме? Смееш се. Заблуждаваш се,
че ти си героя, че нямаш нужда от нищо,
освен от теб самия.
Смееш се, малко глупаво дете,
смееш се, ще направя от теб
мъж. Самотен. Смееш се докато гледаш
слабеещата ми гръд и кръвта
съсирваща се върху кльощавия ми корем.
Кой ще ти дава мляко сега? Кой
ще ти предложи подслон от тялото си?
Курвата е само вътрешности гримирани като жена,
един маскиран фригиец е повече жена от нея. Скъпо мое дете,
перверзник такъв, отвратителен си също и в покварата си.
Ще почувстваш костите й прониквайки,
лигавото си фалшиво семе,
ще отвориш отворите и нейната инфекция
ще проникне завинаги. Прегърни я!
Изпразни мъжкото си мляко в отвратителната
мътилка на кралската курва!
Гледай я докато й се наслаждаваш,
отвори затворените в оргазма очи,
и я гледай, сега!
Червена е, изтощена, разложена,
<
още коментари... |
Re: Разкаянието на Медея
от copie на 21.09.2005 @ 09:50:08
(Профил | Изпрати бележка) | Е, това е потрес!
Марта! Страхотно си се сетила :)
удивителен монолог! |
]
Re: Разкаянието на Медея
от dafna на 21.09.2005 @ 15:32:48
(Профил | Изпрати бележка) | Е, нямам думи!
Медея е цял сюжет в митологията, като вечният опит на женското начало да отвоюва признатото изначалие.
Дълбока река, която не е една и съща за един човешки живот.
Много ти благодаря, Марти, за този откъс!
Целувки! |
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 829
ХуЛитери: 4
Всичко: 833
Онлайн сега:
