автор: thebigplucky

Ти разби тишината на късчета.
Едно влезе в мен…
Търся причина -
            - за греховете си.
Спрях пред теб.
Избрах те.

Отбих се от пътя -
      - откъснах едно красиво цвете.
Исках само аз да му се радвам.
Да е само за мен.
Не помислих,
че един ден то ще увехне в ръцете ми…
Огледалото на Снежната Кралица -
            - парче от него има в мен.
Красиво студено безмълвие.
Стерилно.
С илюзия за власт и вечност.
Това звучи като присъда.
Красотата и илюзиите са преходни.
Блюдолизци са онези поети,
          които ги следват.
Вечни са стремежите
към усъвършенстване.
Животът е едно пътуване към себе си.
Всеки ден се оглеждаме в огледалото
на собственото си несъвършенство.
В тебе виждам себе си.
И ти си част от мене.
От собственото ми несъвършенство.
Вземи камък и го хвърли в лицето ми -
            - не виждаш ли там себе си.
И греховете си.
Хвърли камъка срещу себе си.
Разбий огледалото -
- едва тогава ще видиш лицето ми.
Тогава ще намериш и себе си
отразена в мен.
С всичките си несъвършенства,
с които съм те приел.
Това ще е истинска любов -
             - не като онази в поезията.

Как ограбва хората времето.
Нелепо е.
А те го приемат
като нещо естествено.
Не плачат за другите -
            - плачат за себе си.
Стремят се да оцелеят.
Надяват се нещата да се оправят някой ден.
Не виждат себе си отразени изкривено.
Виждат себе си отразени в мен.
И се харесват.
И им е интересно.
Камъните са далече от ръцете им,
но те дори и не се сещат…
Така е по-лесно.
И е естествено.
И те носят парче от огледалото в сърцето си.
Това им харесва
или не усещат, че са обсебени.
Нямат усещане за времето,
а това е, което прави истинските поети съвършени.
Не са вкамемени.
И ги вълнува границата между вечното и преходното.
Не се борят се да оцелеят -
- страх ги е да умрат посредствени.
За да изхвърлят парчето от огледалото -
               - колко водка и сълзи са изтекли.
Коя ли е била насреща -
               - да събира горчилката на сълзите на пиян поет -
                   - това едва ли е лесно.
Аз не бих се наел
да преоценявам човешките ценности.
Това всеки трябва да го направи за себе си.
Да спечели тази победа.
За себе си.

Тишината е наградата.

И камъните в ръцете…