автор: Gargabela

Утре ще те боли...
Колко пъти
в очите ми се поряза.
Но... не се отказваш, нали?!
Ех, слънце мое,
аз съм ти казън.
Сладък си като пеперудка
от онези нощни красавици,
дето все въртят се
около лампите,
докато крилцата им
се запалят.
Пощади се...
Не се измъчвай!
Отдели се от мен!
Избягай ми!
Аз съм ти карма, скъпи,
но още можеш да се откажеш.
А ти продължаваш...
Трогателно
в дланта ми
си пъхаш пръстите.
Мога ли да те изоставя
като си ми радост сбъдната?!