автор: Tatuncho

Там, където е тясна пъртината
в рохния сняг,
по която са минали хора
във двете посоки,
тук-таме има стъпки по-настрана,
някой, явно, се е намокрил.

Някой за малко е спрял
и отстъпил на друг,
за да може да мине човекът
в обратна посока,
поглед за миг - топъл в зимния студ,
две-три думи, и тръгваме, отново самотни.

Някой небрежно е стъпил
в дълбокия стяг,
крачол със сняг сигурно е напълнил,
нека поне на единия кракът да е сух -
просто нормално
човешко съчувствие.

Аз също си крача със мокри крака.
И мойта пъртина не е
от широките.
Стъпвам встрани - и така,
и така, повече няма
да се намокря.

Моите стъпки
са стъпки в снега.
Пред себе си имам все хора,
изпаднали в нужда.
Ето малко дете, там пък
стара жена, по-нататък
пиян с нестабилна походка.

Моите стъпки
са стъпки в снега.
И какво от това, че съм мокър.
Моят път е избран,
здрави са мойте крака,
а и пъртината става
все по-широка.