денем какво следва след залез
Вече ме е страх и от най-малките сенки,
а то е толкова подло от твоя страна,
чудовищно е.
А спокоен се чувствах докато имаше
светлина и те виждах.
Но няма как и тази вечер ще бъда
вербуван… от мрака
в полза на подлите ти замисли.
Стоя до стената и гледам
как слънцето отива към своя залез
и мрака приближава.
Сякаш вълна, която не може да бъде
спряна се разлива по земята.
Не мога да избягам,
а тя започва да се пропива в дрехите ми,
така студена,
поглъща ме бавно, но сигурно…
Няма да спре!
Започва от краката ми
и вече не ги чувствам.
Нагоре пълзи по скованото ми тяло,
ръцете ми сякаш откъснати,
все едно вече не са част от мен.
Стига до брадичката ми,
нахлува в устата ми
и не мога да си поема дъх,
само очите ми се виждат
и шарят във всички посоки,
търсят спасение,
което липсва… както винаги!
И накрая всичко пак е мрак
и вече сам,
изгубена сянка съм в мрака.
А пак бе подло от твоя страна
да не помня нищо,
а утре пак да бъда вербуван от мрака
в полза на подлите ти замисли.
Ти си част от него, единствена,
която ми напомня денем какво
следва след залез.
Винаги ме следваш неотлъчно,
винаги се криеш зад мен
от слънчевите лъчи.
Сякаш ми е за първи път,
всеки път боли все повече!
И накрая, когато дробовете ми,
вените ми
са пълни с мрак завинаги,
аз ще бъда сянка а ти какво ще си?