Като увивно растение
Притежаваш сърцето ми,
Омотаваш мислите ми
В пашкулна хватка,
Нищо лошо
Понякога любовта
Е такава,
Обсебваща противоречива.
Като пустинно слънце
Изгаряш душата ми,
Покоряваш ума ми
С нажежени лъчи,
Колко хубаво
Превръщаш деня ми
В пожар,
Всепоглъщащ неукротим.
Но понякога
Не ми достига въздух,
Задушавам се
От толкова любов,
Дори искрите
Бързо се превръщат
В пепел,
Подир парещата жар.
Като ураган
опустошаваш ме,
Подчиняваш чувствата ми
На кадифена власт,
Обезоръжаваш ме
Остава ми единствено
Да те обичам,
Обречено макар да
Се бунтувам.