автор: LeoBedrosian

Във дъното
на зала тъмна
във лоното на
цивилизацията
премигва мамещо
компютър -
Ура, тук има мрежа
и аз ще я нарежа!

Дъхът накъсан
на пръсти стъпва
очи минават
във високоразделителни
режими.
три плахи удара
върху клавишите
и се започва
делото на Дявола!

Тук Интернета
е възможен,
лелеян,
неизбежен.

В миг хилядите
килобайтове
сновящи помежду
сървъри и сайтове,
оформящи тез
смърфо-гадове*
зациклят в
безпорядъчните вихри
на безумни тери,
меги, геги, кило
ритми.

И в хаоса на
революция
комуникационна
безпощадно ясно
се налага
таз теза
всеобщонародна,
че тук в света
на някои им е
тясно.

Затуй прекрачват
в друго измерение
и търсят там
удволетворение
на някакви амбиции
покашлящи и кърваво
изграчващи.

Измамно чувство на
воля свободна
и никому ненужни
крясъци
обливащи на силни
тласъци
сърфиращите
в паяжината на
вдовицата народна.

*- Мърляви мрежови сърфисти.