Люта зима сърцата скова,
черни птици разкъсват душите,
страх затрупва мечти и слова,
дебне глад,безизходност души те...
Как да бъдеш човек в този ад?
Пустотата отвред ни обгръща.
От войни и злини този свят
заприлича на гробница съща.
Милостта на сълзата вземи
и със нея измий греховете,
чужда болка с любов отнеми,
с блага дума стопи ледовете.
Сред снаряди и кървава пръст
посади белокрила надежда
и отгледай деца вместо мъст.
Пролетта и далеч да изглежда
дай и слънце от дива пчела,
цветни пъпки от смях на момиче,
доброта и размах на крила.
Научи този свят да обича.