Високо горе в планината
сред замък, с флагове в позлата,
принцеса млада и красива
живееше. И сякаш живи,
цветята гледаха към нея
и молеха я да запее...
Чети ми още, моля ти се, мамо! -
Това да кажа аз се мъча,
но бебе съм и просто плача!
А ти ме милваш и люлееш само!..
А нощем горе над гората,
където кулите мъглата
притиска в лепкави прегръдки,
възкачваше се с тихи стъпки
и с влажна длан на перилата
тя дълго гледаше луната...
Чети ми още, моля ти се, мамо! -
Това да кажа аз се мъча,
но бебе съм и просто плача!
А ти ме милваш и люлееш само!..
Дали сред цветната градина,
или в ръцете с мандолина,
над книгата или гоблена,
обръщаше се неизменно,
дочула някой шум далечен -
дали не идва принцът вече?..
Чети ми още, моля ти се, мамо! -
Това да кажа аз се мъча,
но бебе съм и просто плача!
А ти ме милваш и люлееш само!..