автор: maxx

Когато вървя
чувам само мойте стъпки
тъпча болката в торба
Но спра ли
усещам, че сме само аз и времето
тогава се появяваш ти

Отново с тебе си говоря
във второ лице, единствено число
а времето е бъдеще незабравимо
"-Седни! Не се срамувай!"
- поканих второто лице -
"Да разтеглим заедно болката във времето!"

До мене седнала е самотата
не е сама
тя целува се със твоята
Къде си ти - да видиш любовта!?