От дълбоката вода,на безименна река,
глухо се дочуха тез слова.
За гнездо.
Уютно като скъсано крило.
Крилото,
което всъщност е гнездото.
Впила в съчките и сламата му наедряла птица.
Градина,прекопана.
Плет висок.
Под свежи рози- гроб дълбок.
Кат' сардини,с мъжки имена -хора без лица.
В гроб,без хаос,с хладен ред.
Тор за рози,с външност нежна.
Корени разлагат плът неносеща лица.
Издалеч красиво,а всред розите - война !
И отляво,и отдясно.
Порязана,всред Огледала,
все със себе си воюва Мисълта.
Остри ятагани,скрити железа.
Парещи катрани,съскащи неща.
Плът ,на едри буци,ятаганите редят.
Отпраните парчета кожа,
пак пришива острата игла.
Корени със ситни зъбки в ромона машинен глозкат мъжките лица.
Там,в дълбоката вода,откъдето дочуха се и тез слова,
може би е капка и една сълза.