Среднощен бриз,
леко подухва,
пожълтял лист
вятъра раздухва.
Млад мъж лежи пребледнял,
очите му черни като въглен,
но погледът му запустял,
гледа вида на Луната закръглен.
Там ще те чака той
винаги със свещ в ръка
в другата оголен нож за бой,
за да те прати мъртъв в прахта.
Там при белите брези
нощем духове вървят
с тях черна сянка бавно пълзи
думи зловещо мълвят.