автор: tender

Табелите по пътя се въртят
и сочат, накъдето духне вятър.
От него вдигнат, влиза в мен прахът,
полепва през очите по душата ми,
запълва с пепел стъпките след мен
и път назад не мога да открия,
а вятър, от табелите ранен,
в сърцето ми от болка тихо вие.

Сред тази пустош няма чудеса,
посоката забравям, без да искам -
не мога този прах да понеса,
сърцето си от вятъра изстисквам,
той тръгва пак табели да върти
да вдига прах и после в мен да стене.
Животът прах е, вятърът си ти,
а аз не виждам пътя от въртене!